Ние сме Силвия и Александър Костадинови. Родени сме и
доскоро живеехме в град Варна. От години сме вегетарианци и се
стремим към природосъобразен начин на живот, и към духовно
развитие. Преди две години и седем месеца
се роди нашата дъщеричка Мария. Старанието да я гледаме добре
многократно повиши сетивността ни към заобикалящата ни
действителност. За себе си ние не обръщахме такова внимание колко
е шумът и какъв е въздухът, ала когато заживяхме с нея, ежедневно
започна да ни прави впечатление колко е шумно мястото, където
живеем, колко е замърсен въздухът, който дишаме по време на
разходките, колко са безвкусни плодовете и зеленчуците купени от
пазара, да не говорим за химическото им замърсяване. Когато Мария
проходи и проговори започнахме да осъзнамаме и други фактори за
които до тогава не си давахме сметка как ще й повлияят. На
площадките за игра тя наблюдава и имитира поведението на децата, а
те понякога са груби, агресивни и дори вулгарни.От всичко, което
наблюдава навън и по телевизията започна да се ориентира, към
лакомствата бълвани от хранителновкусовата индустрия, които съвсем
не са така здравословни както ги рекламират, а точно обратното. С
всеки изминал ден ние разбирахме, че това не е животът, който сме
мечтали за нашето дете.

Започнахме да обмисляме къде можем да си създадем дом извън града.
През април нашите родители си купиха лозе близо до Варна и
известно време си мислехме, че там ще построим новия си дом.
Скоро след това се запознахме с книгите за Анастасия и тогава
разбрахме как наистина трябва да устроим живота си занапред.
Открихме в Интернет сайта на селището Васил Левски и това беше
най-хубавото нещо, което ни е случи след раждането на Мария. Още
след първото си посещение в Селището, двамата с Александър тайно
един от друг сме възжелали да се заселим там. По-късно си
признахме, че всеки си е мислел, че другият няма да е съгласен на
такава промяна, защото наистина след градския живот да се заселиш
на място без течаща вода и ток изглежда потресаващо. Поне така
мислят нашите роднини и досегашни приятели и познати, ала за нас
създаването на имение в селището е най-вълнуващото и прекрасно
нещо. Чрез мечтата на Анастасия и смелостта на първите
заселници създали селището Васил Левски ние преоткрихме отново
себе си и чувствата си един към друг, и бъдещето, което искаме за
нашето скъпоценно дете. Така ние си купихме земя и имаме готовност
през месец Март на 2008 година да се преместим там. Първоначално в
каравана - докато създадем истинстият си нов, жив дом. Макар че
все още пребиваваме в града мислено ние живеем в селището още от
август месец на 2007 година, когато го посетихме за първи път.
Сред заселниците там се чувстваме сред своето истинско семейство.
С най-голямо нетърпение очакваме идването на пролетта и с
възгорга, който тя и нашите мечти създават да започнем
сътворяването на нашето имение, а защо не и на второто си дете?

И дано повече семейства се осмелят да сътворят един
прекрасен свят за децата си!

12 . I . 2008

---

"Мечтая си дървенцата, храстчетата, малинките, , къпинките, доматките, пчеличките, мушичките, цветенцата и тревичките да са вечно живи! Обичам го този живот!"- тези възторжени думи изпълниха душата ми с нежна радост и едва не се просълзих. Те бяха произнесени от нашата 4 годишна дъщеря Мария, през месец юли 2009 година.
Ние живеем в родовото си имение от 15.03.2008 г. Първите 6 месеца прекарахме в каравана. Беше ни горещо и доста тясно, но въпреки това с умиление си спомняме за този период.
Още през пролетта, макар че беше доста студено нощем, наши приятели от Варна ни гостуваха на палатка. Те построиха за нас чудесен подарък - дървена беседка. Винаги ще помним този жест с голяма благодарност. В тази беседка сме прекарали много приятни мигове с наши гости и ни е осигурявала спасителна прохлада през горещините.
Постепенно мястото около караваната стана основното ни жизнено пространство. Родителите ни построиха от южната страна дървен навес с люлки и пясъчник за Мария. От източната страна поставихме двата съединени фургона, които са нашият дом в момента. A на север построихме дървен навес за гараж, инструменти, дърва за горене, а когато се наложи и за конюшня. Около тези постройки постепенно посаждаме различни растения. Това лято успяхме да отгледаме домати с височина около 2 метра, да завъдим 2-3 лозички и бадеми от костилка. Тези постижения, макар и дребни, при нашият климат и при липсата на всякакъв градинарски опит за нас са важна стъпка към целта и ни изпълват с голяма радост. С всеки изминал ден връзката ни с нашето имение става все по-здрава. То ни привлича с магнетична сила. След ходене до Варна, се прибираме в новия си дом с възторжени чувства и песни.
Нашето най-голямо удовлетворение , обаче се ражда от щастливите дни, през които Мария расте в имението. Приветстваме всеки неин порив за сближаване с природата. А думите й, които цитирах в началото ни изпълват с увереност, че osigurqwame за нея прекрасен живот.

25.VIII.2009